Какво е стрес?
Стресът може да се определи като всеки вид промяна, която причинява физическо, емоционално или психологическо напрежение. Една стресова ситуация – независимо дали е свързана с околната среда, като интервю за работа, или психологическа, като постоянна тревога за здравето на семейството – може да предизвика каскада от хормони на стреса и физиологични промени в цялото тяло.
Тези промени са част от така наречената реакция на стрес „бий се или бягай“ и са еволюирали, за да ни помогнат да реагираме бързо на вредни ситуации. Например, хормоните, освободени по време на реакцията на остър стрес, помагат на тялото да започне действие чрез повишаване на яснотата на ума, ускоряване на дишането, напрягане на мускулите и ускоряване на сърдечната честота.
След като бъдем стимулирани от краткотраен стресор, популярна (макар и донякъде опростена) теория твърди, че телата ни реагират, като преминават през три етапа на физиологичен стрес: тревога, съпротива и изтощение.
Етапи на синдрома на общата адаптация
Етап 1: Аларма
Етапът на тревога започва, когато нервната система за първи път възприеме нещо като стресиращо и изпрати сигнали на тялото да се подготви за „борба или бягство“.
Хормоните на стреса се освобождават в кръвния поток и помагат да се фокусира енергията на тялото върху най-важните функции, необходими за оцеляването.
Адреналинът кара дишането да се ускори, сърдечната честота и кръвното налягане да се ускорят, а мускулите да се напрегнат в подготовка за действие.
Етап 2: Съпротива
По време на етапа на резистентност тялото остава активирано на по-високо метаболитно ниво, за да компенсира постоянния стрес.
Тялото започва да се нормализира, като освобождава по-малко количество хормони на стреса и връща сърдечната честота и кръвното налягане до изходните нива.
Проблеми обаче започват да възникват, ако стресорът не се справя ефективно.
Етап 3: Изтощение
Етапът на изтощение настъпва, когато тялото е изчерпало енергийните си ресурси, като непрекъснато се опитва (но не успява) да се възстанови от първоначалния етап на тревожна реакция.
Както беше обсъдено, продължителният стрес може да потисне имунната система и да прекъсне важни физиологични процеси.
След като достигне етапа на изтощение, тялото вече не е подготвено да се бори със стреса и могат да възникнат отрицателни последици за здравето.
Системата за реакция на тялото при стрес обикновено се самоограничава. Това означава, че след като възприеманата заплаха премине, хормоналните сигнали изключват реакцията на стрес и тялото се връща към нормалното.
Понякога обаче това не се случва. Когато стресорите присъстват постоянно.
Защо хроничният стрес е толкова лош?
Освен че е неприятно изживяване, дългосрочното активиране на реакцията на стрес е доста тежко за физическото и психическото здраве. Прекомерното излагане на хормони на стреса като кортизол и епинефрин (адреналин) може да промени хормоналния баланс на тялото ви по начин, който нарушава жизненоважни физиологични процеси.
С течение на времето тези физиологични промени водят до повишен риск от здравословни проблеми, включително високо кръвно налягане, сърдечни аномалии, затлъстяване, тревожност, депресия и безплодие.
За щастие има неща, които можем да направим, за да помогнем да управляваме реакцията на тялото си към вътрешни и външни стресови фактори.
Какво представляват адаптогените?
Адаптогените са вещества, които помагат за намаляване на метаболитния стрес чрез повишаване на устойчивостта на тялото към емоционални, физически и стресови фактори от околната среда.
Те са молекули, намиращи се в растения, билки и гъби, които помагат на тялото да се върне в хомеостаза (състояние на вътрешен баланс) чрез възстановяване на нормалната физиологична функция по време на повишен стрес.
По дефиниция адаптогените поддържат състояние на резистентност, без да принуждават организма към нежелано физиологично състояние. За разлика от конвенционалните стимуланти, адаптогените нямат потенциал за пристрастяване и рядко причиняват нежелани странични ефекти като нервност или раздразнителност.
Как действат адаптогените?
Адаптогените обикновено се характеризират с разнообразен профил на вторични метаболити, като терпени, полифеноли, лактони и алкалоиди, открити в растенията и гъбите. Смята се, че тези метаболити притежават антистресови, имуномодулиращи и разрешаващи възпалението свойства, които спомагат за насърчаване на здравословен отговор на стреса чрез укрепване на нашите вътрешни системи и регулиране на използването на енергийни ресурси от тялото.
